Източни Родопи

По пътя между Момчилград и Крумовград

Язовир Кърджали

Тази статия е за частта от планината Родопи. За природозащитния център вижте Природозащитен център „Източни Родопи“.

---

Източните Родопи са част от планината Родопи. За разлика от западната и централната част, източната част на планината има предимно нископланински и хълмист релеф. Средната надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове са също обширни, но значително по-ниски. Източнородопският регион се простира на площ от 14 700 кв. км, от които 12 200 кв. км се намират на българска територия. Останалите са на гръцка.

География

Ридове на Източните Родопи

• Гората
• Гюмюрджински снежник
• Драгойна
• Ирантепе (Иранов рид)
• Мечковец
• Мъгленик
• Стръмни рид
• Хасковска хълмиста област
• Чуката

На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста област, която заема голяма част от територията на дяла. На северозапад от река Арда са ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински снежник, където се намира връх Вейката, висок 1464 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Картал даъ (Орлица) в Гърция, който е висок 1510 m.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични – андезити, риолити, туфи и др. Вследствие външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат

Климатът в Източните Родопи е по-мек от планинския климат на Западните Родопи, защото надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблини видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др. Източнородопският регион е едно от редките места в света, където расте Орфеевото цвете – родопският силивряк, известен с невероятната си способност да изпада в „мнима“ смърт за период до 2 години, след което при подходящи условия да се съживява и продължава да расте. Биологичното разнообразие на Източните Родопи е забележително. Опит за неговото обобщаване е колективната монография на Националния природонаучен музей при БАН.

Население

Населението на Източните Родопи е смесено – състои се от българи, турци, гърци, роми, арменци и българо-мохамедани. Регионът е известен с изключителната толерантност между различните етноси.

Център на Източните Родопи и област Кърджали е град Кърджали. Той е и административен център на най – голямата община в региона – община Кърджали. Градът се гордее с великолепната сграда на Регионалния исторически музей, близостта на язовир Кърджали и уникалната язовирна стена, Художествената галерия, манастира „Успение Богородично“, църквите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Георги“, близостта на археологически комплекс „Перперикон“, природните си феномени Каменната сватба и Скалните гъби.

Мегалитни паметници

Източните Родопи са известни като люлка на мегалитната култура, защото това е районът с най-голяма концентрация на мегалитни паметници от тракийската цивилизация – Перперикон, Татул и др.